Алексови работи

Алекс(5 год.) и Емил(2 год.) си играят на iPad-а и се чува следното:
Алекс към Емил: “Натисни 10. ДЕСЕТ казах. TEN(пробва на английски).  Избери 10.”
Емил очевидно не го натиска.
Алекс към мен сърцераздирателно:”Мамооо, пък Емчо не знае какво е 10.”
——————————————————————-
Пътуваме в колата – аз, Тихо, Хърсев(наш гост), Емил и Алекс. Аз карам.
Алекс брои: “Имаме 7 места в колата.”
Аз: “А ние колко сме?”
Алекс:”4.”
Аз: “4? Яяя, преброй пак.”
Алекс: “4 сме – и една мама.”
Хммм чудя се да плача или да се смея – явно съм със специален статут в неговите очи, но дали съм човек, или шофьор, или мама? Малкия ми сексист.
:)

Posted in детски изцепки, хлапета | Leave a comment

Записки по детските изцепки

Вчера се озовах в един магазин с двете деца. Емил (2г.) се опитваше да се катери върху кашони или да се провира между рафтовете. В един момент се завря в една ниша, и се разположи така, сякаш е експонат за продаване. Алекс(6г.) се опитва да го измъкне, защото някой можел да го купи. Поглежда цената ужасено ($7.79) и възкликва:
“Ама той не струва толкова!”
Аз: “А колко струва според теб?”
Той:”1 билион долара!”
Аз се разхилих и го поздравих за цената.
После го подпитах:”Ако теб те сложим за продажба, твоята цена каква ще бъде?”
Алекс:”Аз? Аз струвам 1 трилион долара!”
Брееее! Какво самочувствие. А и си личи че лапето напредва в математиката:)
———————————–
Алекс: Мамо, всичко ли се прави в Китай?
————————————-
Алекс: Мамо, как да сънувам хубави сънища? / Mommy, how to dream good dreams?
————————————
Урок по маркетинг от Алекс.
Алекс е ужасно въодушевен относно парите, кое колко струва и какво може да се купи за определена сума пари, след като ходи на летен лагер “Математика с пари”. След този лагер, трябваше да купим прасенце касичка и да назначим домашни задължения, които ако изпълни, ще получи 25 цента.
Само дето задълженията са му малко и може да ги прави максимум веднъж на ден (чистене с прахосмукачка и слагане + прибиране на масата), а на детето му се иска да има много пари, ако може веднага.
Затова малкия ми предприемач си направи ъгъл, в който сложи игри за двама – състезание с коли, дартс (стреляне по мишена със стрелички), шах и залепи табела, която сам си надписа – “ИГРАЕНЕ НА ИГРИ – 25 ЦЕНТА”. Е, поиграх веднъж два пъти с него, защото ми хареса иновативния му подход и не исках да го разочаровам, но… на мен не ми се играе, а и не исках да му давам толкова лесно 25 цента. Аз не исках да си играя, но брат му Емил искаше – особено на сътезанията с количките. Само дето… Емил няма пари. Тогава хлапето се обърна към мен и ми обясни:” Емил няма пари, но иска да играе, ти си му майка – ти трябва да платиш 25 цента за него”.
Паднах. Малкият ми изнудвач.:)

Posted in детски изцепки, хлапета | Leave a comment

Смешинки

Излизаме от футболната практика на Алекс. Той чул недочул от едно време как сме си говорили с Тихо за terrible 2 ми заявавя:

“Емчо is trouble 2″
Аз (съвсем изненадана, това пък откъде) заявявам: Ако Емчо is trouble 2, то ти си trouble 1 тогава”
Той: I am no trouble. Only Emcho is trouble 2.
Да бе, да.
Чак после схванах че става дума за terrible 2.
————————————
На връщане от мола ме уговаря да му дам дъвка. Аз му казвам, че първо ще се качим в колата, ще го закопчея и чак тогава ще му дам дъвка.
Отиваме до колата, аз оправям Емчо, успявам да закопчея и Алекс и в това време Емчо си поиска вода. Аз естествено тръгвам да му давам.
Алекс се изцепва: What about my дъвка? This is hopeless.
————————————
Докато Тихо е в Германия на комадировка,  отиваме до Ivar’s (местно заведение, специализирано в предлагане на риба) и Емил слизайки от колата започва да се оглежда. Поглежда ме и пита: “Тати?”
Аз: “Няма тати”
Емил разперва ръце и казва” Няма тати”
После ми сочи колите наоколо и пак “Тати? Car?”
Миличкия – май като ходим на Ivar’s и обикновено чакаме тати да  дойде с другата кола. И сега той чакаше тати да дойде.
————————————-
Алекс много иска да ходи за риба с тати.
Сядаме в Ivar’s  и той ми обяснява как той и тати ще да уловят рибата и ще я занесат в къщи.
Алекс: “And then тати will eat the fish and I will eat something else”
Аз: “Е как така нещо друго. Ти нали обичаш brown fish. Ето сега ядеш brown fish.”
Алекс: “You don’t understand. Fish for тати eats worms. I don’t eat worms. This is disgusting.”
Ха ха… Сърце не ми даваше да му кажа,че рибата, която яде в момента също яде червеи – току виж и нея отказал да яде.
И как само се “грижи за тати” – дава му риба, ловена на червей:)
————————————
 Аз имам ужасно много лунички, особено по гърба. Един ден се разхождам по потник и Алекс ме заглежда ужасено:
“Мамо, ти имаш шарка. Това е заразно!”
————————————
Алекс нарича всичките ни babysitter-ки “The other mommy”.
Заместителки!
————————————
Говори с баба си по телефона. Баба му го пита какво ще прави днес.
Алекс: “I’ll go fishing”.
Аз: На български, Алекс. Кажи на баба какво ще правиш на български, защото тя не разбира английски.
Алекс: Ходим с тати рибкинг.
Posted in детски изцепки, хлапета | Leave a comment

Скоро…

Вече съм про.
Знам симптомите още преди да видя 2-те чертички потвърждаващи диагнозата.
Но винаги ме е страх, че може би бъркам…че си измислям.
И преди 4 месеца знаех.
Само че го загубих.
Спряло му сърчицето, когато е било на 9 седмици.
Аз разбрах, когато щастлива отидох за моя 12 седмичен ултрасаунд. Как плаках, господи, как плаках.
Не искам да преживея същото отново. Вкопчвам се в надеждата и вярата, че този път всичко ще е наред.
Имам още седмица преди да знам дали 2-те чертички са реалност или измислица.
Стискам палци.

Posted in загуба, надежда | Leave a comment

Денят започва

Понеделник сутрин.
Понеделника след смяната на времето. Най-омразният понеделник от годината, когато 1 час от ежедневието ми, който обикновено прекарвам в сън го няма. Навън вали. Господи, как да изритам завивките си в такова време – мечтите за топличко и сън витаят и ми се иска да се отпусна за още мъничко. Всичко изглежда толкова гадно и даже чашата с кафе – любимото ми средство за събуждане не успява да ме накара да се усмихна.
И тогава идва онзи вик:”Мааамооо, гуши”, чувам топъркането на малки крачета и виждам двете малки протегнати за прегръдка ръце на Емил. И всичко си идва на мястото. И се усмихвам широко. Денят започва:)

Posted in щастие | Tagged , | Leave a comment

Чакане

Винаги, винаги съм била нетърпелива. „Instant gratification” диагностицира ме половинката преди време.
Сега съм толкова уверена, че теста за бременност ще бъде с две чертички, че просто няма накъде повече. А има още 3 дни докато мога да го направя. Цели 3 дни!!! Мисълта ми се завърта и цикли, цикли преговаряйки наум всички малки детайли, които ме правят толкова уверена.
И най-големият ми коз – излезе ми пасианса (solitare на компютъра), който бях обрекла на бъдещата ми бременност – нали знаете, намисляш си желание и редиш пасианс – ако излезе – желанието ще се сбъдне. Тази нетърпеливост съвсем ще ме побърка – след като разчитам на подобни методи да градя своята увереност.
Няма да ви кажа какъв е резултата пък!

Posted in Uncategorized | Leave a comment

Късчета щастие

Стиснала чашата с кафе в две ръце блея през прозореца. Малките му ръце ме докосват нежно. Хваща по близката до него ръка и я премества над неговата чиния. Сочи ми мъфина си и се усмихва. Иска да го храня аз. Чурулика нещо на бебешки и сред думите долавям „мама” и „папкаме”. Усмихвам се и му подавам парченце мъфин. След това отново се заглеждам през прозореца, а неговите ръце търсят моята след секунда. Един от многото моменти през деня ми когато съм щастлива. Толкова щастлива. Неизразимо. Искам да запазя тези късчета щастие и да си ги спомням и в бъдеще. Толкова бързо се нижат през деня ми и толкова бързо ги забравям, заменени от други и докато се обърнеш назад всичко е минало.
Тази нощ ни посети феята на зъбчетата (за непросветените – Алекс загуби зъбче, сложи го под възглавницата си и през нощта феята го прибра и му сложи парички и точки). Размяната на тези ценности обаче бе открита в 5 сутринта. И хлапето държеше да се похвали на всички (включително и на малкия си брат). И … като резултат… цялата къща бе будна в 5. Муаааааааааа (прозявка). Толкова много ми се спи, но се усмихвам на спомена за пренебрежението на сина ми към парите – „може да ги сложиш в твоята чанта.” и на радостта му от придобиването на цели 5 точки – за които обикновено трябва да е послушен цяла седмица.
Да си отбележа – да науча хлапето на стойността на парите, зер ние пазаруваме само с кредитни карти и не сме се постарали да му покажем, че парите са ценни:)
Време е за поредната чаша кафе:)

Posted in Uncategorized | Tagged , , | Leave a comment

Очакване

Сложих си иконка на десктопа на компютъра ми да следи какво е времето в Остин, Тексас. Засега е 28С:) И слънце, слънце:) През февруари.
В навечерито на ново приключение съм. И нямам търпение, ох как нямам търпение. Ще започнем отначало. Този път на юг. В Остин. Мечтая си за безкрайни топли нощи, дълги летни рокли, хамак и ужасно много време прекарано навън.
9 години сред дъжд стопяват и най-отявления оптимизъм. Време е за промяна.
Знаеш ли – щастлива съм… Защото очаквам да ми се случат хубави неща. И защото очаквам приключение…. Май щастието е в очакването.
Чакам и други неща, които искам да ми се случат. Чакам появата на 2 чертички на теста ми за бременност и си повтарям, че трябва да бъда търпелива.
Чакам пристигането на близък приятел от България, който е нает да работи за Мс.
И Остин…
Днес забравих да оставя хлапето на училище, увлечена в мисли за Тексас. Усетих се чак като пристигнах на работа:) Обърнах колата и го закарах разбира се…

Posted in Uncategorized | Leave a comment

Порастване

И двете ми прекрасни момчета са наследили къдриците на баща си и ние сме ги оставили да се веят свободни и невиждали често ножици.
Една вечер, след баня, гледайки се в огледалото със зализана коса Алекс ме застреля със следната реплика:
“Finally, I look like a boy!”
Аз разтревожено:
“Че кой ти е казал, че приличаш на момиче?”
Алекс: “You do. You make me look like a girl.”
Скъса ми се сърцето. На другия ден го заведох на фризьор.
Ето го – преди и след промяната. Моето порастнало момче със собствено мнение:)

Before and After

Posted in хлапета | Leave a comment

Последни новини от семейната “резиденция”

Алекс е построил конструкция от 4 стола(свързвайки ги с канап). И аз го питам – а аз как се предполага да минавам?
Отговор: “But you are suppose to give me money and I let you”.
Когато минава Емил, Алекс му крещи – “Give me money”.
Аз обяснявам,че Емчо е малък и няма пари и Алекс заключи: “ok, I let him go, cause otherwise he is goinig to destroy my construction”.
Добре разбира икономиката хлапето – събираме данъци само от тези, които биха ни дали:)
——————————————————————–
Следващите случки са в периода, в който бащата на Алекс е в комадировка в Германия за 2 седмици и очевидно много му липсва:

От emergency room-a намазахме едно плюшено мече и понеже Емил не прояви никакъв интерес към него, Алекс си го присвои и вече втора вечер ще спи с него. Аз го питам, какво е името на твоето мече? Как се казва?
Алекс:I don’t know.
Аз: ами измисли му име.
Алекс:anything I want?
Аз:anything you want.
Aлекс: I know. His name is тати.
И започна да си припява ‘тати, тати тати’.
След малко: мами виж, i hug тати. He is so soft and squishy;)
—————————————————————–
Алекс: Mommy, why are you sad?
Аз: I miss daddy.
Алекс: Don’t worry mommy. There are only 6 days. I COUNT them.
Направо ми разтопи сърцето…..:)
—————————————————————-
Идва сутринта при мене мъкнейки мечето.
Слага го на възглавницата до мен: here, да спинкаш с “тати”. И си излезе….
Страхотен сладур….
—————————————————————-
Минаваме покрай къща, украсена със светлинки във вид на снежинки.
Алекс:” Mommy, can we buy snowflake with lights?”
Аз: “I don’t know. Let’s wait for тати and ask him.”
Алекс:”Оооо no. I know. Ask him on the computer now and then buy them.”
Захитряло е хлапето, а?
————————————————————————
Прибираме се в къщи след училище и Алекс се затичва към компютъра:
“Let’s talk to тати now on the computer”
——————————————————————————————————-
Слагам ги да спят и Алекс си играе с мечето си и си припява: “Тати, тати, тати”.
След малко чувам следното: “I love you, тати”.
С по-дебел глас: “I love you, too”.
———————————————————————————————–
Откакто тати се върна, мечето е преименувано от Тати на Румен (неговия първи братовчед, с който прекараха един месец през лятото и в който Алекс се “влюби”).
———————————————————————–
Алекс вижда фризьорски салон: “I want a haircut. Let’s go. I want my hair to be flat like тати’s.”
———————————————————————–
Опитвайки се да ми каже, че ме обича през цялото време “I love you every day. And tomorrow.”
———————————————————————–
Най-голямото число, което знае в момента е 100. Пита ме:”Колко е 100 + 1?”
Аз:”101″
Алекс:”I love you 101″ – явно за него това е безкрайността:)
————————————————————————-
Диалога ни тази сутрин:
Алекс вижда камион за пренасяне на който пише “Two men and a truck”.
Успява да го прочете, сричайки и после се обръща да брои колко са местата в нашата кола – “We have seven man and a car”.
“But we are four – мама, тати, Алекс and Емчо”
Аз: “What about баба and дядо?”
Алекс: “We’ll be six. We need one more.”
Аз: “Ще си направим едно малко бебенце и тогава ще бъдем 7.”
Алекс:”Хммм. Ок. And we will call him Бобчо. I don’t want a girl.”
Брейййй.
Ама пък ние искаме:-р
——————————————————————————————————————————

Posted in детски изцепки | Leave a comment