Другият мъж в живота ми

Когато той се появи преди малко повече от две години сърцето ми започна да тупти много бързо.
Беше любов от пръв поглед. Е, почти. Трябваше ми време за да осъзная, че той съществува, че мога да го докосна. Знаете как е с любовта – идва и не те пита.
Как щях да съвместя и двамата? Не можех да се откажа от никой от тях.
Другият беше ужасно обсебващ. Искаше да е с мен по всяко време и навсякъде. Едва успявах да отделя време за първия мъж в живота ми. Горкият, ходеше ужасно изтерзан и очевидно недоспал – усещаше, че нещо в живота ни  се е променило, но не промълви нито дума. Не вярвам, че съм била толкова добра съпруга и че съм приспала неговата ревност, просто той си беше такъв – мълчалив и всеопрощаващ. Затова си го обичам толкова.
Но… другият просто преобърна света ми. Неговите прегръдки, манията по гърдите ми в началото, усмивките му. Само като се сетя и пеперуди пърхат в корема ми.
После нещата започнаха да се променят. Той започна да бъде все по независим. Не ме иска през цялото време – не съм му нужна. Започнаха скандалите. Когато се видим, не може да не се скараме поне веднъж. Мразя, когато това се случи на публични места. Хората се обръщат след нас и ни гледат. Но пък винаги след това си прощаваме и дълго седим прегърнати.
Не знам какво ще се случи, но… не мога да се разделя с нито един от двамата мъже в живота ми.
Другият – моят двегодишен син.

This entry was posted in Uncategorized and tagged , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>