Последни новини от семейната “резиденция”

Алекс е построил конструкция от 4 стола(свързвайки ги с канап). И аз го питам – а аз как се предполага да минавам?
Отговор: “But you are suppose to give me money and I let you”.
Когато минава Емил, Алекс му крещи – “Give me money”.
Аз обяснявам,че Емчо е малък и няма пари и Алекс заключи: “ok, I let him go, cause otherwise he is goinig to destroy my construction”.
Добре разбира икономиката хлапето – събираме данъци само от тези, които биха ни дали:)
——————————————————————–
Следващите случки са в периода, в който бащата на Алекс е в комадировка в Германия за 2 седмици и очевидно много му липсва:

От emergency room-a намазахме едно плюшено мече и понеже Емил не прояви никакъв интерес към него, Алекс си го присвои и вече втора вечер ще спи с него. Аз го питам, какво е името на твоето мече? Как се казва?
Алекс:I don’t know.
Аз: ами измисли му име.
Алекс:anything I want?
Аз:anything you want.
Aлекс: I know. His name is тати.
И започна да си припява ‘тати, тати тати’.
След малко: мами виж, i hug тати. He is so soft and squishy;)
—————————————————————–
Алекс: Mommy, why are you sad?
Аз: I miss daddy.
Алекс: Don’t worry mommy. There are only 6 days. I COUNT them.
Направо ми разтопи сърцето…..:)
—————————————————————-
Идва сутринта при мене мъкнейки мечето.
Слага го на възглавницата до мен: here, да спинкаш с “тати”. И си излезе….
Страхотен сладур….
—————————————————————-
Минаваме покрай къща, украсена със светлинки във вид на снежинки.
Алекс:” Mommy, can we buy snowflake with lights?”
Аз: “I don’t know. Let’s wait for тати and ask him.”
Алекс:”Оооо no. I know. Ask him on the computer now and then buy them.”
Захитряло е хлапето, а?
————————————————————————
Прибираме се в къщи след училище и Алекс се затичва към компютъра:
“Let’s talk to тати now on the computer”
——————————————————————————————————-
Слагам ги да спят и Алекс си играе с мечето си и си припява: “Тати, тати, тати”.
След малко чувам следното: “I love you, тати”.
С по-дебел глас: “I love you, too”.
———————————————————————————————–
Откакто тати се върна, мечето е преименувано от Тати на Румен (неговия първи братовчед, с който прекараха един месец през лятото и в който Алекс се “влюби”).
———————————————————————–
Алекс вижда фризьорски салон: “I want a haircut. Let’s go. I want my hair to be flat like тати’s.”
———————————————————————–
Опитвайки се да ми каже, че ме обича през цялото време “I love you every day. And tomorrow.”
———————————————————————–
Най-голямото число, което знае в момента е 100. Пита ме:”Колко е 100 + 1?”
Аз:”101″
Алекс:”I love you 101″ – явно за него това е безкрайността:)
————————————————————————-
Диалога ни тази сутрин:
Алекс вижда камион за пренасяне на който пише “Two men and a truck”.
Успява да го прочете, сричайки и после се обръща да брои колко са местата в нашата кола – “We have seven man and a car”.
“But we are four – мама, тати, Алекс and Емчо”
Аз: “What about баба and дядо?”
Алекс: “We’ll be six. We need one more.”
Аз: “Ще си направим едно малко бебенце и тогава ще бъдем 7.”
Алекс:”Хммм. Ок. And we will call him Бобчо. I don’t want a girl.”
Брейййй.
Ама пък ние искаме:-р
——————————————————————————————————————————

This entry was posted in детски изцепки. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *