Скоро…

Вече съм про.
Знам симптомите още преди да видя 2-те чертички потвърждаващи диагнозата.
Но винаги ме е страх, че може би бъркам…че си измислям.
И преди 4 месеца знаех.
Само че го загубих.
Спряло му сърчицето, когато е било на 9 седмици.
Аз разбрах, когато щастлива отидох за моя 12 седмичен ултрасаунд. Как плаках, господи, как плаках.
Не искам да преживея същото отново. Вкопчвам се в надеждата и вярата, че този път всичко ще е наред.
Имам още седмица преди да знам дали 2-те чертички са реалност или измислица.
Стискам палци.

This entry was posted in загуба, надежда. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *