Късчета щастие

Стиснала чашата с кафе в две ръце блея през прозореца. Малките му ръце ме докосват нежно. Хваща по близката до него ръка и я премества над неговата чиния. Сочи ми мъфина си и се усмихва. Иска да го храня аз. Чурулика нещо на бебешки и сред думите долавям „мама” и „папкаме”. Усмихвам се и му подавам парченце мъфин. След това отново се заглеждам през прозореца, а неговите ръце търсят моята след секунда. Един от многото моменти през деня ми когато съм щастлива. Толкова щастлива. Неизразимо. Искам да запазя тези късчета щастие и да си ги спомням и в бъдеще. Толкова бързо се нижат през деня ми и толкова бързо ги забравям, заменени от други и докато се обърнеш назад всичко е минало.
Тази нощ ни посети феята на зъбчетата (за непросветените – Алекс загуби зъбче, сложи го под възглавницата си и през нощта феята го прибра и му сложи парички и точки). Размяната на тези ценности обаче бе открита в 5 сутринта. И хлапето държеше да се похвали на всички (включително и на малкия си брат). И … като резултат… цялата къща бе будна в 5. Муаааааааааа (прозявка). Толкова много ми се спи, но се усмихвам на спомена за пренебрежението на сина ми към парите – „може да ги сложиш в твоята чанта.” и на радостта му от придобиването на цели 5 точки – за които обикновено трябва да е послушен цяла седмица.
Да си отбележа – да науча хлапето на стойността на парите, зер ние пазаруваме само с кредитни карти и не сме се постарали да му покажем, че парите са ценни:)
Време е за поредната чаша кафе:)

This entry was posted in Uncategorized and tagged , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>