Първите трепети на любовта

Моето прекрасно малко момче порастна. Възмъжа. Вече е на пет и половина. Вчера се прибра от детската градина, стискайки плик в ръката си. Каза, че е от Кавя. Вътре имаше изрязани цветенца. Сложи ги в една купичка над леглото, в неговата стая. Вечерта, докато му четях приказката за лека нощ, стискаше купчиката с цветенцата в ръце. Ееех, първите трепети на любовта.
На другата сутрин се зае да и майстори картичка. Изряза сърце на нея и написа „I love you Kaavya. You are my best friend”. Започна да ме моли да отидем до къщата на Кавя и да пъхнем картичката под вратата и, за да може тя да я види и да каже „Ааааа”. Как само му хрумват такива? След това се зае с плика за картичката. На него пишеше: „For Kaavya. Emil is Kaavya’s”. Оказа се, че брат му Емил бил обожаван от всички момиченца в детската градина. По негови собствени думи „Every girl likes babies” – мамин сладък, как точно е напипал същността, която стои зад мотивите на всички жени:) И той решил да и подари брат си – защото Кавя само го питала кога брат му ще дойде пак в детската градина с него. Какъв щедър мъж само, нали?
Кога порастна толкова? Алекс, обичам те!

Posted in детски изцепки | Leave a comment

Посвещение – на моите момчета

IF you can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you,
If you can trust yourself when all men doubt you,
But make allowance for their doubting too;
If you can wait and not be tired by waiting,
Or being lied about, don’t deal in lies,
Or being hated, don’t give way to hating,
And yet don’t look too good, nor talk too wise:

If you can dream – and not make dreams your master;
If you can think – and not make thoughts your aim;
If you can meet with Triumph and Disaster
And treat those two impostors just the same;
If you can bear to hear the truth you’ve spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to, broken,
And stoop and build ‘em up with worn-out tools:

If you can make one heap of all your winnings
And risk it on one turn of pitch-and-toss,
And lose, and start again at your beginnings
And never breathe a word about your loss;
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: ‘Hold on!’

If you can talk with crowds and keep your virtue,
‘ Or walk with Kings – nor lose the common touch,
if neither foes nor loving friends can hurt you,
If all men count with you, but none too much;
If you can fill the unforgiving minute
With sixty seconds’ worth of distance run,
Yours is the Earth and everything that’s in it,
And – which is more – you’ll be a Man, my son!

Rudyard Kipling

———————————————————-

Ако

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен – не сееш клевети;

или намразен – злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха – зъл предател
еднакво със триумфа – стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш мъж!

Ръдиард Киплинг

Превод: Стоян Медникаров

Posted in Uncategorized | Leave a comment

It’s a boy:)

It’s a boy:)
Моето малко извънземно, което ме боцка и рита тук там е момченце.
Вече мога да си рисувам бъдещи идилични картинки в главата. Как двамата мои синове ще играят един с друг, как ще ритат топка или ловят риба с баща си.
Но първо ще си имам бебенце, което ще си бъде само мое. За няколко месеца, за година – после ще го подаря на света.
Хубаво ми е:)

Posted in Uncategorized | Tagged , | 1 Comment

Равносметки

Най-новото ми откитие – personalize internet radio – try (http://www.last.fm или www.pandora.com). Идеята е, че казваш кой изпълнител или песен ти харесват и то (радиото) ти пуска подобни + от твоя изпълнител.
Цял ден – музика. Цял ден – офис. Цял ден- предчувствие за прегръдките на Алекс. Как може толкова много да се влюбваш в децата си?
Гъделичкане в корема – малкото извънземно се намества и го усещам почти постоянно, всеки ден:) Усещането е хубаво. Чувствам се чуплива. Трябва да си залепя лепенки “Fragile” навсякъде:) Усмихвам се при всяко помръдване в корема ми. Не мога да спра да се усмихвам.
Той още не е успял да усети движението на малкия живот. Няма време да поседи с мен с ръка върху корема ми. Тъжно е, че тази държава, този начин на живот толкова ограбва свободното ни време. Самотна съм. Жадна за adult компания.
Предстоящ уикенд посветен на бързите скорости – ауто шоу в Сиатъл.
Много плуване в близкия басейн и обичайните ежедневности, отложени за уикенда:)
Пропусната тренировка във фитнеса, защото една настинка се опитва да се изкара директорка, но … е много вискомерна и белите ми кръвни телца и начукаха канчето. Приятел, загубил работата си, което доведе до много равносметки. Повечето положителни.
20 години от края на социализма. Малко равносметки – повечето отрицателни. Безразличие.
Искам да отделя време за йога, а не се получава. Явно не и е сега времето:)
Продадоха текущата ми компания. Имах technical интервю с бъдещите си работодатели. Бяха впечатлени, но … все още не знаят за бъдещия живот, пърхащ в мен. Това може да поохлади ентусиазма им:) Ще знам дали запазвам текущата си работа след 30 ноември. Ако не – ще разчитам на помощи за безработни, които добрия президент Обама увеличи до 1 година:) Спокойна съм. Закръглена. И както казах вече, не мога да спра да се усмихвам.

Posted in Uncategorized | Leave a comment

Малки радости

Натрупано ежедневие с нотки истеризъм. Среща с наивна, ужасно скучна и егоцентрична бъдеща майка:) Мисъл: ще види къде зимуват раците – метаморфозата и ще ми бъде интересна за наблюдение – сигурно съм цинична.
Дъждовен ветровит ден, който те кара да се сгушиш в завивките. Уютно е така.
Новооткрито радио с хубава музика.
За вечеря – сьомга, печена на кедрово дърво. Глезене. И някой друг ще се грижи за хлапето. На мен ми се полага почивка. И фитнес.
Протягане и прозявка.
Posted in Uncategorized | Leave a comment

Защо не харесвам текущата си работа?

Чудя се така ли е било винаги или аз просто ненавиждам текущата си работа.
Идвам с такова нежелание и чакам с нетърпение да си тръгна. А съм сигурна, че след време като погледна назад ще си спомням текущите дни с носталгия и ще си мисля, че съм била щастлива. Еми не съм, но не мога да посоча точна причина за това.
Всъщност мога
-нямам приятели – нито един човек около мен не става да си разменя и две думи с него
-колегата с който съм в една стая мирише (малко, щото е китаец, а не индиец, ама все пак)
-скучно ми е – нямам работа или пък тази която имам е скучна и безинтересна. И всеки ден трябва да си измислям какво да правя за да изглеждам заета, защото шефа иначе вдига гири
-не си харесвам шефа – вдъхва ненужен страх и ми пречи да се кефя на работата си
-имам безкрайно много свободно време, което не мога да оползотворя по друг начин освен да седя пред компютъра, което ме кара да се чувствам като затворник – тук се следи кога се идва на работа и колко време си бил в обедна почивка
-няма стимул да работя повече тук – няма да ми вдигнат заплатата или да ми дадат бонус
-колегата китаец е хипокрит – заяжда се за дребни неща, но когато му посочиш същите грешки при него си намира извинение. Прекарва повече време в обяснения защо не е написал нещо вместо да седне и да го напише (споровете понякога са за неща, които отнемат 5 мин.)
Posted in Uncategorized | 2 Comments

Ежедневно

Колко раазлично изглежда всичко през призмата на музиката.
Copy to clipboard, рутинни задължения, мисли на английски. И музика.
Това облича нещата. Дава им блясък. Без нея е просто досадна работа, депресия, еднообразие.
Искам да се радвам на малките неща. Не можех. А се оказа, че за да прозра истинското значение на малките неща ми трябва музика.
Колко било просто.
Posted in Uncategorized | Leave a comment

Другият мъж в живота ми

Когато той се появи преди малко повече от две години сърцето ми започна да тупти много бързо.
Беше любов от пръв поглед. Е, почти. Трябваше ми време за да осъзная, че той съществува, че мога да го докосна. Знаете как е с любовта – идва и не те пита.
Как щях да съвместя и двамата? Не можех да се откажа от никой от тях.
Другият беше ужасно обсебващ. Искаше да е с мен по всяко време и навсякъде. Едва успявах да отделя време за първия мъж в живота ми. Горкият, ходеше ужасно изтерзан и очевидно недоспал – усещаше, че нещо в живота ни  се е променило, но не промълви нито дума. Не вярвам, че съм била толкова добра съпруга и че съм приспала неговата ревност, просто той си беше такъв – мълчалив и всеопрощаващ. Затова си го обичам толкова.
Но… другият просто преобърна света ми. Неговите прегръдки, манията по гърдите ми в началото, усмивките му. Само като се сетя и пеперуди пърхат в корема ми.
После нещата започнаха да се променят. Той започна да бъде все по независим. Не ме иска през цялото време – не съм му нужна. Започнаха скандалите. Когато се видим, не може да не се скараме поне веднъж. Мразя, когато това се случи на публични места. Хората се обръщат след нас и ни гледат. Но пък винаги след това си прощаваме и дълго седим прегърнати.
Не знам какво ще се случи, но… не мога да се разделя с нито един от двамата мъже в живота ми.
Другият – моят двегодишен син.

Posted in Uncategorized | Tagged , , | Leave a comment

Моето “лошо” българско начало

Въздухът ухае на пролет. Цветовете се сменят покрай пътя – жълто, розово, червено, лилаво. Полетата са приказно красиви - изпъстрени с лалета и нарциси. Толкова много красота – бонбон за очите. Всяка година в едно градче, близо до мястото, където живеем се провежда фестивал на лалетата. Огромни поля се засяват с laletaцветя и очакват хора като мен да отидат и да им се порадват. Винаги очаквам с нетърпение уикенда, през който отиваме до града на лалетата. Преживяването е невероятно, с едно изключение. Лалета има навсякъде – включително и в будките покрай полетата, където се продават на цени, доста по-скъпи от тези в нормален магазин. Ето това ми се струва разхищение – при условие, че всяка вечер полетата с лалета се обхождат и всяко по-увяхнало цвете се откъсва и се изхвърля и при условие, че тук има толкова много цветове как смеят да искат за 5 стръка лалета толкова много пари?

Не зная – никога не си купувам и винаги им се ядосвам. И тайно ми се иска да отида и да си набера пълна шепа с цветя, за да видят те.  Винаги ми се иска да прецакам някак си системата. Като например да използвам софтуер, за който не съм платила (не го правя, но ми се иска) или… да се возя без колан в колата. В мен дреме една лоша, бунтарска същност, която само гледа как да излезе наяве. Ок, ок – знам, че законите са измислени, за да се спазват и защото така е по-добре за всички, но… това не пречи да ми се иска да си набера ЕДИН ОГРОМЕН БУКЕТ ЛАЛЕТА – защото са толкова много и защото ми се струва несправедливо да плащам повече за нещо, което мога да получа безплатно. Е, Америка ме възпита да уважавам законите и да ги спазвам. Не знам, дали бих била толкова примерна в България:) Но пък знам, че ако сега се върна там, ще спазвам законите така стриктно както тук:)

Posted in Uncategorized | Leave a comment

Когато родителите не са наблизо…

По дяволите! Винаги е трудно да започнеш, затова хммм – прас – в средата.
България- земя, като една човешка длан. И наистина е така. За да я прекосиш от край до край с кола ти трябват около 6 часа. Никак не е много. Това означава, че всеки е най-много на 6 часа разстояние от теб. И когато ти се наложи, можеш да привикаш родителите си или някой друг подходящ роднина (все пак в живота на човек винаги има спешни случаи).

Съвсем наскоро ми прииска да имам това удоволствие тук. Но, уви, не беше налично. Ситуацията е съвсем стандартна и се случва в живота на всеки човек: на девойката, която се грижи за хлапето (нанито, както я наричаме помежду си и която заслужава отделен пост, защото е доста колоритна личност) и се наложи да си вземе отпуска по спешност, без никакво предизвестие. Хммм, знаете – случва се, но …. трябва да се ходи на работа. А хлапето не може да стои без надзор. Оказа се, че американците са измислили изход и от тази ситуация, явно често им е случва:) Има услуга – urgent care – обаждаш се и казваш, че ти трябва бавачка за хлапето след 4 часа на този адрес и … те ти изпращат. Вярно, излиза малко скъпо, но когато няма риба и рака е риба.

Ура, имам си вече заместител на бабите. Дано не ми се налага да го ползвам често.

Posted in Uncategorized | Leave a comment