Знание

Къщите изплуват от мъглата.  Пътят се вие покрай езерото и ми дава възможност да се наслаждавам на красиви гледки.  Аз съм щастливка – пътят до работата ми е един от най-живописните. А къщите около него, ах къщите , всяка различна и очарователна по своему – големи и малки, с огромни прозорци, зелени дворове, изглед към водата,  пристани, лодки и много дървета.

Един ден и аз ще имам таква къща. Това не е мечта. Това е знанние за бъдещето.

Posted in Uncategorized | Leave a comment

Зелената трева на Америка

Погледнах го. Профилът му се очертава рязко на една ръка разстояние. Когато сме заедно не ми дава аз да карам. Може би защото през останалото време колата си е само моя. Както и да е – понякога се ядосвам на секситкото му поведение, но… не правя нищо по въпроса.
“Ако трябва да обобщиш в едно изречение, защо Америка, а не България, какво ще е това изречение?” изстрелвам аз. Той ме поглежда за миг и после заключва: “Защото в Америка има ред и законност.”  Хмм, вярно е. Тук мен не ме е страх, че ще ме оберат или пребият. Мога да оставя колата си отключена, когато паркирам пред магазина. Знам, че ако ми се случи нещо и се обадя на полицая до мен – той ще направи каквото трябва. И просто ми е слънчево и сигурно. И в България и тук ме е страх от полицаите, но тук има една голяма разлика – тук ги и уважавам, което ми липсва в отношението към българските пазители на реда. Но не е само това – тук всичко е изградено и направено с мисълта за хората, как на тях ще им е най-удобно, как ще им се спести време и как ще се почувстват по-добре.
“А твоето изречение какво ще бъде?”- повдига вежди той.
“За мен Америка е страната, в която винаги има зелена трева, мога да тичам боса по нея колкото си искам и никой няма да ми направи и една забележка. Тази свобода и това спокойствие ми липсваха в България (а аз даже не съм го осъзнавала).” – взирам се в пътя аз.
Синът ни започва да бърбори неразбираемо на задната седалка. След малко ще пристигнем на някоя слънчева поляна, ще разпънем одеалото за пикник и ще го оставим да пълзи по тази зелена, подрязана, леко боцкаща трева и никой няма да му прави забележка, че гази зелените площи.
Усмихвам се.

Posted in Uncategorized | Leave a comment